Проблемите на образованието в сферата на туризма винаги са били тема на разисквания по време на форумите, засягащи туристическата индустрия в България, но в последните две години сякаш останаха на заден план. За щастие дискусията беше възобновена наскоро по време на специализираното изложение СИХРЕ, в рамките на което се проведе кръгла маса по темата, инициирана от Националната ХоРеКА асоциация. Представители на браншови организации, НПО сектора, университетските среди, туристическия бизнес и Министерството на образованието дискутираха съществуващите проблеми в тази област и възможните им решения.
За разлика от друг път, когато представители на бранша и образователните институции влизат в остър сблъсък кой е по-виновен за ниското качество на образованието и недостатъчните знания на вече обучените кадри, този път
Двете страни говореха на почти един и същи език
Участниците бяха единодушни, че има остра нужда от подобрения в обучението. Недобрата образователна система, липсата на съвместна работа между образователните институции и бизнеса, липсата на средства за практическо обучение на учещите са сред основните пречки за създаването на добре квалифицирани служители в туристическия бранш, което от своя страна е причина за лошото обслужване. Така страната ни се слави с лош сервиз и страда от това, защото губи от конкурентните ни иначе дестинации като Гърция и Турция, категорични бяха участниците в дискусията.
Те се обединиха още около мнението, че има нужда от редица нови разпоредби и закони, които да улеснят създаването на качествени кадри за нуждата на индустрията. Трябва да се въведе изискване, с което
Да не се позволява в туризма да работят хора без нужната квалификация
каза председателят на БХРА Благой Рагин. Според него това трябва да стане на ниво държавна политика, но и самият бизнес да се саморегулира, като спре с порочната практика да назначава на работа свои близки и роднини или пък хора без нужната квалификация, за да се спестят средства. Думите му бяха подкрепени от всички присъстващи, но бе отчетен и моментът, че в много региони на страната бизнесът няма алтернатива, защото обучени кадри просто липсват или пък няма възможност да има се заплаща адекватно.
Има проблем с обучението на специализирани кадри, като в много региони те са крайно недостатъчни, призна Магдалена Станулова, експерт към МОМН. По данни на министерството само в две средни училища по туризъм – в София и Сливен, се предлага обучение от 4-та степен (най-високата) в специалност "Организация и управление на ресторантьорската дейност". Аниматори се подготвят само във Варна и Калофер, а планински водачи – в Банско и Черни Осъм.
Участниците се обединиха и около мнението, че знанията на служителите трябва да се проверяват системно чрез изпити за валидация, което от своя страна означава, че е нужно
Да се въведе определена давност на вече защитените квалификации
Според представителите на бранша това освен че ще осигури надеждност в знанията на персонала, ще мотивира и самите служители да се развиват.
Други, набелязани като остри, проблеми бяха нуждата от допълнителна квалификация за учителите, както и обновяване на материалната учебна база, особено в училищата, които подготвят кадри за ресторантьорството. Професионалните гимназии по туризъм и университетските специалности по туризъм са на светлинни години от това, което се изучава в по-развитите страни, каза проф. Николай Божков от Колеж по туризъм в Благоевград. По света обучението вече предлага изключително модерни специалности, съобразени с условията на глобализъм, в които живеем. Вече са разработени дори програми за обучение по туризъм в условията на криза, а у нас няма нито един център за допълнителна квалификация на учителите. Да не говорим колко морално остарели са специалностите по туризъм в нашите университети, добави той.
По време на дискусията бяха обсъдени още и
Възможностите за финансиране на училища и обучителни проекти по оперативните програми
Те наистина са възможност, но изискват определен процент собствено финансиране, а професионалните училища масово не разполагат със средства. Друг проблем е изключително тежката бюрокрация, заради която много институции, организации и фирми просто се отказват да пишат проекти, споделиха участници.
Магдалена Станулова призова бизнеса да бъде активен и да участва в диалог с институциите за създаването на нови адекватни и полезни за бизнеса учебни програми и всякакви други документи, свързани с образованието в туризма. "Това все пак са вашите бъдещи служители и от вас също зависи какви ще бъдат те", каза тя.
www.horemag.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар