Какво прави една пура специална?

Пурите са една от изисканите наслади на живота. Важно е как ще погледнете на пурата, какъв подход ще имате към нея и какво ще бъде вашето отношение.
Влизането в магазин за пури за почитателя на пури е подобно на влюбване в много жени от пръв поглед. Този харем е по-достъпен, отколкото очаквате, стига да имате око и ръка за това.

Първото, за което трябва да внимавате е: пурата трябва да е направена на ръка. Това означава, че на нея трябва да е написано „напълно изработена на ръка” (на испански „totalmente a mano” или на английски „totally by hand”, в зависимост от произхода на пурата). Такъв знак ще има както на кутията, така и на самата лента на пурата.
Не ви върши работа надписът „изработена на ръка” (на английски „made by hand” или на испански „hecho a mano”), както и „опакована на ръка” (на английски „packed by hand” и на испански „envuelto a mano”). Тези два надписа са подобни, но и двата означават частична машинна обработка.

От там нататък вече става въпрос изцяло за вашия вкус и възможностите ви.

Произход

Многократно сме ви разказвали за различните страни, които произвеждат пури, за историята и особеностите на това производство. Ще споменем отново, че най-добрият район си устава Вуелта Абахо в Куба.
Можем условно да подредим останалите страни така: Доминиканската Република, Никарагуа, Хондурас и Еквадор. Подчертаваме отново, че много от производителите в тези държави, правят пури с листа от растения, чиито семена са внесени от Куба.

Марка

Ако все още нямате достатъчно опит, единственото, което можем да ви посъветваме е да се стремите да опитате възможно най-много марки. По този начин не само ще откриете онази, която ви допада най-много, а и ще развиете сетивата си и ще можете да се насладите по-пълноценно на пурите.
Сред водещите марки по света можем да споменем: Padrоn, Partagas, Macanudo, Davidoff of Geneva и Cohiba.

Размер

Мерките, които имат значение за вкуса на една пура, са дължината и диаметърът. Дължината се измерва най-често в инчове, а диаметърът – в 1/64 от инча (отбелязва се като номер на пръстена).
Общо взето едни от най-малките са Petit Coronas, а от най-големите са Double Coronas.
Счита се за проява на лош вкус пурата да се изгаси предварително или да се смачка.

Форма

Класическата форма на пурата е „правата”, наричана още тръбовидна. Другите форми се наричат „figurados”. Те могат да са заострени в единия край, да имат удебелена част, да са ъгловидни и дори да са няколко преплетени пури.

Реколта

Става въпрос за годината, от която е реколтата тютюн, а не кога е изработена самата пура. Производителите посочват само тютюна от определена година за „избрана реколта” (vintage). Най-често това са пури, които са по-скъпи и съдържат тютюн само от една година. Обикновено тяхното производство е лимитирано.
По старите пури трябва да се съхраняват правилно за да запазят качествата си. Една отлежала пура може да се подобри с времето, но не трябва да стои прекалено дълго.

Цвят

Цветът на външния увивен лист се категоризира по скала с 6 основни цвята: от Claro claro (светло зелено) до Oscuro (почти черно). Колкото по тъмна е една пура, толкова по-наситен и остър е вкусът й. Цветът на пурата трябва да е равномерен!
ИЗТОЧНИК:http://www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=7&articleId=2895

Read more

Culatello di Zibello - специалната шунка на Италия

Не всеки ден можете да опитате прасенце, което толкова да ви харесва. То не е обикновено, а е от специалната сива или бежова suino nero borghegiano. Неговият образ се е превърнал в част от традициите и легендите на равнината По, недалеч от Парма. Тези животинки могат да се превърнат на салами, наденички и най-вече на Culatello di Zibello (кулатело ди зибело), което е шунка с подправки, въздигната почти в култ.

На италиански culo означава буквално „задник”. Причината за това название е, че се взима само една част от задните мускули на животното, които не са толкова активни и съответно месото им е по-крехко.
Има едно малко градче на име Забело, където приготвянето на тази шунка е превърнато в изкуство и тя е защитена като типичен местен деликатес.

Ако дойдете в този край, е силно препоръчително да видите килерите на семейство Спигароли (Spigaroli), под Антика Корте Палавичина от ХІІІ век. Те се състоят от няколко успоредни коридора в продължение на няколкостотин метра. Хиляди кулатели с месеци висят от тавана като големи прилепи за да засилят своя вкус, а месото става още по-сладко.

Приготвянето на месото изглежда прекалено просто. Месото се овалва в много груба сол на късове и ситно смляна морска сол. То е напоено със сухо бяло вино, в което има малко чесън, и е отделено на хладно място, където да отлежи до една седмица. След това всяко парче е „затворено” в мехура на прасето и е омотано, като всеки възел се връзва на ръка, и после е окачено в мазето.

Местата, където шунката отлежава, са с високи тавани, големи прозорци и сух въздух. Там месото съхне около 4-5 месеца, преди да се премести в мазето на Антика Корте Палавичина. Ако следваме „буквата на закона”, вече можете да похапвате от приготвената Culatello di Zibello, но семейство Спигароли предпочитат да изчакат още между 12 и 24 месеца – и с право техните произведения не само следват традицията, а я доизграждат.

Възможно е тази шунка да се направи от голяма бяла свиня, но търсейки по-голям аромат и по-богат вкус Спигароли избират suino nero borghegiano, което в миналото е живяло в околността, но вече се среща рядко. Спигароли дори започват програма за защита на вида и внасят животни от Калабрия. Както и при много други по-стари породи, на тях им е нужно повече време за да пораснат и да се размножават.
Източник: http://www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=7&articleId=1944

Read more