0

Български хотел сред 99-те най-добри хотели в света

Sol Luna Bay Resort, който отвори врати тази година през юни в Бяла, попадна в групата на 99-те най-одобрявани хотела според оценките на гостуващите, публикувани в Holiday Check.

Всяка година порталът , който е най-големият и влиятелният от този вид публикува носителите на своите специални награди в ТОП 99 на хотелите по света.

През 2009 г. своя глас са дали 330 хил. души. В класацията са включени хотели от зимни и морски курорти.

Сред топ дестинациите са Египет, Испания, България, Турция, Доминиканската република, Тунис, Гърция, Тайланд, Италия, ОАЕ, Германия, Австрия и Швейцария.

Sol Luna Bay е единственият български хотел в класацията.

Read more
0

Царевец - най-посещаваното място у нас

Близо 3500 туристи от страната и чужбина са посетили средновековната крепост Царевец по време на новогодишните празници, съобщи БНР.

Най-много са били посетителите на първи януари, когато термометрите във Велико Търново отчетоха рекордните за тази дата над 22 градуса температура.

Тогава крепостта на българските владетели са разгледали над 1800 души.

За цялата 2009-та година туристите, посетили Царевец, са над 190 хиляди.

Според статистиката, крепостта е най-посещаваното историческо място не само във Велико Търново, но и в цялата страна.
Read more
0

Пловдив с нови табели за забележителностите си

Поставените миналата година информационни табели на централни места в града, които да ориентират туристическите потоци, се оказали недостатъчни според заместник-кмета Петя Гогова.

"Никаква информация няма например около Източната порта. Ще поставим още табели, които да обозначават и насочват гостите на Пловдив към неговите забележителности", отбеляза тя, цитирана от Plovdiv24.bg.

Добра работа за ориентация на външните посетители вършела претърпялата вече няколко издания безплатна карта на града на няколко езика. Тя обаче можела както да поевтинее, така и да стане по-достъпна за туристите, ако се разпространява в хотелите под формата на кочан, от който всеки да си откъсне умаления справочник. (C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.com/129337.html#ixzz0boYgWwhg
Read more
0

Всичко за кораловите рифове

Удивително разнообразие коралиКакво представляват кораловите рифове? Кораловите рифове са изумителна форма на живот, която се среща само в топлите морета на нашата планета. За да виреят и за да се развиват те се нуждаят от интензивно слънчево греене през цялата година.

Силно чувствителни са към охлаждане. По тази причина се срещат само в районите около и между двете тропични окръжности, и то само на местата от където преминават топли океански течения. Освен много слънчева светлина и топли води, коралите се нуждаят и от плитчини в които да се развиват. На дълбочина се срещат до около 40 метра. Ако на по-голяма дълбочина се видят корали това ще бъде по-скоро изключение. Доста често Тропичен коралов рифобразуват колонии около вулканични острови. Когато вулканите угаснат и започнат да потъват, кораловия риф запазва своята цялост и дори продължава да нараства във височина. Понякога кораловият пръстен, който се е формирал около вулканичния остров се подава над океанската повърхност и тогава се формира така нареченият атол. Освен около вулканични острови, коралите се натрупват и около потънали планини, които се подават над водната повърхност или я доближават. Срещат се също така и около континенталните брегове стига да са налице подходящите условия.

Как се образуват коралите и как се отразяват на обкръжаващата ги среда? Тези чудати създания извличат от водата в морето калциев карбонат. След това го превръщат във варовик. Именно той формира твърдото коралово тяло. Натрупвайки се с течение на стотици и дори хиляди години, този калциев карбонат формира коралов Обагрен риби плитководна коралов рифриф. Формираният вече риф е много атрактивен за стотици видове малки и големи рибки, които се конкурират за най-апетитната територия. Не е тайна, че в кораловите рифове видовото разнообразие е равностойно, а понякога дори и по-голямо от това в тропическите гори. Смята се, че коралите са обагрени в между 300 и 400 цвята. Това многообразие от цветове и багри се е отразило силно и на морските обитатели, които живеят сред рифовете. Рибите и другите морски същества целят да бъдат незабележими, било за да уловят по-лесно плячка, било за да се прикриват по-ефективно от хищници.

Къде се срещат коралите? Коралите са топлолюбиви създания. Срещат се в тропическите води, където преминават топли океански течения. Най-добре се развиват на температура между 25 °C и 30 °C. Най-големият коралов риф на планетата е Големия бариерен риф, който се простира на разстояние от 2030км покрай североизточния бряг на Австралия (щата Куинсланд). Около северна и западна Австралия също има коралови рифове, макар и не толкова големи. Страните от югоизточна и южна Азия също могат да се похвалят с голямо разнообразие от корали. Срещат се на много места по източното коралов риф тропическа гора отгорекрайбрежие на Африка от ЮАР до Египет. На континента Южна Америка корали могат да бъдат открити в северните части (Колумбия, Венециела, Суринам, Гаяна, Френска Гиана) и в източните части (Бразилия). Много голямо е разнообразието от корали на континента Северна Америка и по-специално в Карибско море. За съжаление те са силно застрашени от бързите темпове на развитие на туристическата индустрия. На Карибите се намира вторият по големина коралов риф на планетата. В Северна Америка се намира също така и най-отдалечения от екватора коралов риф. Той е разположен в плитките води около Бермудските острови. Причината да има коралов риф на толкова голямо разстояние от тропиците е, че от тук минава топлото течение Гълфстрийм. Единственият континент, който няма корали и коралови рифове е Европа, защото тя е най-отдалечена от тропиците. Много атрактивни със своята несравнима красота са кораловите острови и рифове, които са разпиляни сред водите на южния Пасифик. Френска полинезия е може би сред най-красивите кътчета на планетата с очарователните си коралови лагуни.

Тропически коралов риф под водатаЗащо коралите и рифовете са толкова силен двигател на туристическата индустрия? Коралите със своята красота са много ценени сред гмуркачите и любителите на подводните преживявания. Наистина едно гмуркане сред водите на Големия бариерен риф например не може да се сравни с нищо друго. Интересен е факта, че на местата където има коралови рифове в близост до брега, големите океански вълни се разбиват на вътре в морето и така в плитчините около брега водите са винаги бистри и спокойни с характерен лазурен цвят. Освен всичко друго, на местата, където има коралови рифове под влияние на морските вълни старите корали се разбиват на много фин прах, който постепенно се наслоява по брега. В резултрат от това, по кораловите острови белият и фин като пудра пясък е почти неизменен.

Кой е най-големият враг на коралите? Най-пагубно въздействие върху благоденствието на кораловите рифове оказва човека със своята дейност. Вредните емисии, които хората изпускат в атмосверата чрез развитието на промишлениста и по-специално въглеродния диоксид, вредят много на коралите. По принцип тези създания имат свойството да поемат въглероден диоксид от водата, но когато той превиши определени норми коралите коралов риф малки рибкизапочват да загиват и да не могат да го абсорбират. Тъкмо обратното – цялата система се обърква и те започват дори да отделят допълнителни количества във водата, а от там и в атмосверата. Заради не добре пречистени отпадни води много коралови рифове вече са загинали. Такъв пример са много от рифовете в Карибско море. Причината откриваме в бурното развитие на туризма в този район. Най-черните и зловещи прогнози сочат, че до 50-те – 60-те години на 21-ви век кораловите рифове ще изчезнат напълно. Много хора вероятно ще подминат това твърдение с надсмешка, но в края на краищата живота на нашата планета е свързан по между си и рано или късно ако не бъде спряно пагубното влияние на човека върху природата тя ще му отмъсти. През последните десетилетия ставаме свидетели на масово обезцветяване на коралови риифове. Това трябва да послужи на хората като знак, че нещо в цялата система куца и е дошло време за промяна.

Read more
0

Най-добре запазената гора в Европа

Ла Гомера гора разнообразие от растителни видовеНай-добре запазената гора в Европа се намира на територията на Испания, но всъщност изобщо не е на континента. Ще я откриете на един от испанските Канарски острови – Ла Гомера.

Той е единственият, който няма вулканичен произход, за разлика от останалите острови в архипелага. Като цяло е много рядко населен. Тук живеят само 22 000 души, но за сметка на това туристите са милиони. Ла Гомера всъщност не може да предложи настаняване на всичките си посетители. Повечето отсядат на Тенерифе и пристигат тук просто на екскурзия. След като се насладят на забележителностите тук, те отново поемат по обратния път. По права линия Ла Гомера се намира на около 28 километра от гъстонаселения остров Тенерифе. Свързва ги редовна фериботна линия между градовете Лос Кристианос на Тенерифе и Сан Зеленината в Ла Гомера е навсякадеСебастиан де Ла Гомера. Причината за милионите посещения от туристи е, че тук ще откриете невероятно природно богатство. А именно най-добре запазената гора на територията на Гората в Ла Гомера най-запазенаЕвропейския съюз. Гъстите вечнозелени гори се намират в Национален парк „Гарахонай”, който е разположен на площ от 42кв.км. в централние части на Ла Гомера. Горите са се запазили недокоснати през вековете. Днес са под закрилата на ЮНЕСКО. Разходката сред преплетените тропически видове е неописуемо изживяване. Никъде на континентална Европа няма толкова незасегнати и запазени кътчета. На около 300 метра надморска височина в северозападната част на острова, недалеч от очарователното градче Валеермосо ще откриете малко и красиво езеро, чиито огледални води оразяват тропическите слънчеви лъчи. Разположението на езерото в периферията на гората го прави идеално за хората които искат просто да се отпуснат и да се насладят на хармонията, която само природата може да предложи. Най-добрият начин да разгледате острова е като се включите в някое сафари. Опитните екскурзоводи ще се погрижат да не пропуснете нито една забележителност на този остров. Но дори и да сте решили да разгледате красотите на Ла Гомера сами и без помоща на екскурзовод, това няма да бъде чак толкова трудно. Все пак в най-широката си част от северозапад на югоизток островът е с дължина около 24км.

Read more
0

Дъхава разходка из Розовата долина

Розовата долина като географско определение се разбира земите на подбалканските полета между Стара планина и Средна гора. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. От XVII век насам България се е наложила като един от основните производители на масло от роза. Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано.

Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най- късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.

За 1 кг розово масло са необходими 3000 – 3500 кг. розов цвят. За 1 мускал (мерна единица, въведена от арабите, 5 г) розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва празникът на розата – особено пищен и красив, индивидуален по дух за всеки град от долината.

В град Казанлък, считана за столица на Розовата долина, е изграден историко- етнографският комплекс “Кулата”, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза.

Източник: bghotelite.com

Read more
0

Босра - Крепост в Ориента

Оттук преди изгрев са тръгвали кервани на път за Дамас

к, Средиземноморието или Египет. Разположен на границата между Сирия и Йордания, древният град Босра е кръстовище на големите търговски пътища на Ориента. Босра е от значение дори и днес. Важността си дължи на една сграда, построена още в антични времена – римският амфитеатър. Неговата невероятна акустика привлича любители на музиката, музиканти и диригенти от цял свят. Амфитеатърът се смята за най-добре запазената сграда от този вид.

Босра е сънливо място, разположено изолирано в пр

осторната равнина на Ханаан на 800 метра надморска височина. Малко е останало от някогашната слава и интелектуална слава на града. Каменните алеи, по които някога са вървели кервани от Персийския залив и Червено море, сега са опустели.

Една каменна постройка обаче е все още запазена – базиликата. Издигната, за да приюти римската администрация, през ІІІ век от н.е. тя вече служи за черква. Стените може би са свидетели на легендата за Махира, монахът, който въвел Мохамед в християнската вяра, когато пророкът е бил още момче. Босра рано става митрополи

я. Много монаси са потегляли оттук на мисионерски експедиции, за да покръстят арабските племена.

Камъните в Босра са твърди, и тъй като са били брулен


и от вятър, дъжд и пясък, изглеждат почти черни. Народите, владели Босра, са уважавали твърдостта на камъка. Всеки нов завоевател използва строителните материали на своите предшественици. В продължение на много години Босра е била столица на Набатейската история. Едва при римския император Север обаче важността и големината на Босра нарастват.

В своя апогей градът има 80 хиляди жители. Някогашната пу

стинна крепост се превръща в луксозна столица на римската провинция Арабия. Този плодорен, но слабо развит район получава всички удобства на римската култура – термални бани, вили и колонади. Подземен пазар осигурява прясна храна. Към ІІ век от н.е. Босра става втори по важност град в римска Сирия след Дамаск. Това е гарнизонен град, търговски кръстопът и културен център.

Смята се, че приблизително по това време – в края на ІІ век е започнало строителството на амфитеатъра. Сградата се издига като крепост, но същеврем

енно се спуска в земята като цитадела.

В резултат на това огромната структура може да бъде използвана и като резервоар по време на обсада или суша. Казват, че пространството пред сцената е представлявало езеро, което правело акустиката невероятна.

Мечтата на живота на много сирийски музиканти е да свирят поне веднъж в амфитеатъра в Босра, който е с дължина 100 метра и има 37 реда седалки

и все още е един от най-големите театри на открито в света. Тук има място за 15 хиляди души.

Ажурен, открит и богато украсен – така изглежда отвътре амфитеатърът в Босра. Външното впечатление обаче е за могъща крепост и наистина, в продължение на векове той служи не само като място за забавление, но и като убежище.

В неговите просторни катакомби в продължение на седмици могат да се приютят няколко хиляди души от нападенията на монголи и кръстоносци. Д

ори Омаядите използват защитния характер на амфитеатъра. През Средновековието други владетели издигнали въшна стена, за да превърнат строежа в истинска крепост. В резултат на тези защити римският амфитеатър е запазен изцяло до ден днешен. Нещо повече – така Босра напълно оправдава името си, което означава “крепост”.

Някогашният римски град не винаги е минавал гладко през бурите на историята. От катедралата са останали само руини. Това е една от първите големи черкви.

Със своя голям купол по-късно тя служи като модел за “Скалата” в Йерусалим и малката “Света София” в Истанбул.

Легендата, обграждаща гробницата “Галибеа”, също има тъжен край. След като предричат, че дъщерята на царя ще умре от ужилване на скорпион, монархът построил Галибеа на високи колони, където дъщеря му можела да живее в безопасност. Носели ѝ храна в една кошница, която се вдигала до горе. Един ден ѝ занесли грозде, но в него имало спорпион.

Хората от Босра вярват на тази приказка. Тя им казва какво е това ислям и че има такова нещо като вярата. Можем да загубим дори това, което ценим най-много. Така градът се строи и запада, после се строи отново и отново запада.

Руините на римската баня, топлите извори, набате

йската порта, пазарът, джамиите и дворците все още пазят свидетелства за застой и упадък. Това е всичко, което е останало от римския град с 80 хиляди жители.

И все пак все още има хора, за които това вълшебно място е дом. Те живеят сред руините и вървят по каменните алеи, точно както са правели керваните преди хиляди години. Тук има много скорпиони, но вече ги няма римляните, набатейците, монголите или кръстоносците…

Източник: Дойче веле

Read more
0

Възпятото величие на Ком

Наричат го още Големия Ком. Висок е 2016 м. На изток от него се издигат Средният Ком (1985 м) и Малкият Ком (1959 м). Западните, южните и източните склонове на Комовете представляват необятни пасища, по които пасат големи стада овце и едър рогат добитък.

Северните склонове и седловината Мочурище са обрасли с иглолистни гори, а по-
надолу - с букови. От тук извират Берковска река, Гинска, Височица и др.

Откъм Чипровския балкан връх Ком изглежда като купа сено, устремила се към небесната синева.

Гледан от Тузлата или м. Локви, Ком има испо-лински вид с почти отвесния си северен склон. Напролет от него се откъсват грамадни лавини и се смъкват по голямата Фуния.

Ком е леснодостъпен връх и затова всеки ден се посещава от голям брой туристи и любители на природата.

"Кацнал на тез скали, на тоз престол грамаден на бури и орли", през 1880 г. Вазов възкликва:

Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мен покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми.

На върха е побит мраморен камък, в който са изчукани образът на поета и горният текст от стихотворението "На Ком".

Възкачил се на върха, туристът не може да не се удиви. На север погледът се носи над зелени бърда, хълмове и безкрайни равнини, към проблясващите води на Дунава и оттатък него, чак до Карпатите. На северозапад се е проточил голият гребен на Стара планина с върховете Копрен и Миджур, а долу са се прострели омайната Чипровска покрайнина и китните долини на Огоста и Цибрица. На запад погледът се носи към югославските планини. На юг се виждат голите, плешиви хълмове на планината и Софийското поле. Нейде проблясват водите на лъкатушния Искър, а Витоша се възвисява като огромен декор над столицата. Далеч в простора блестят заснежените върхове на Рила.

На изток билото на Стара планина представлява широко, нагънато пасище и погледът спокойно шари нататък към Петрохан, Тодорини кукли, Врачанския балкан, в. Мургаш и Вежен. От върха, накъдето и да погледнеш - на север и на юг, на изток и на запад, се откриват изумителни гледки. Южният склон на Ком е много подходящ за ски. През 1946 г. в началото на март, бе проведен първият масов туристически поход и събор на в. Ком. Повече от 250 скиори от София през Петрохан и 53-ма от Берковица се срещнаха на върха. Всяка година от Ком започва подходът в чест на освобождението на България от турско робство и завършва във Враца. От Ком започва традиционният национален едномесечен туристически подход до н. Емине на Черно море.

От Берковица до върха, по посочените по-горе пътища за Кориите и х. Ком, се отива за 5 ч. Пътят е маркиран.

От х. Ком за 45 мин. се излиза на седлото между Малкия и Средния Ком и за още 45 мин. се стига до в. Ком.

От х. Здравченица през Зидо, стария път за Пирот, вляво от мандрата Деленица и в. Момина могила, през просторното Циганско поле, край паметника(издигнат от берковските туристи в южния край на скалиста височина на лобното място на партизанина Георги Стойчев от II софийска партизанска бригада) и източно от в. Камара се стига до в. Ком (3 ч.). Пътят е маркиран.

От Петрохан до Ком се отива за 3 ч. по удобен и лек път. До в. Ком може да се стигне за 3 ч., като се тръгне от Комщица. Пътят върви право на север по долината на р. Височица, чиито води извират в подножието на Ком.

Източник: berkovitsa.com

Read more
0

Често допускани грешки в офиса

източник:http://smile-bg.com/snimki/drugi/206-chesto-dopuskani-greshki-v-ofisa.html

Read more
 

Labels

Labels

Labels

Интересното из нета Copyright © 2010 Templatemo | Converted into Blogger Template by BloggerTheme