| 
Слънцето лениво пада над западния хребет. Самотна жена пасе крава и магаре. Чува се далечен шум от минаващ мотор, само колкото да напомни, че сме в 21-ви век. „Изгоря тревата тая година, няма дъжд. Идваме чак тука - горе на баира, да ядат животинките. Иначе без тях ще полудеем”.
В думите на лелята няма мъка, няма болка, няма никакви чувства. Тя поглежда с леко пренебрежение при съобщението, че сме от София. „Що, в София не е ли студено?” е отговорът й на тъпия въпрос: „Как е тука зимата, студено ли е?” Ами студено ще е в Родопите, разбира се.
Най-красивата планина в България, в която всяко градско дете от 8 до 42 години се влюбва. Някои късно, други рано... но е задължително за всички. Честно казано, свикнали само с трамваите и „високото” на Витоша, идея си нямаме в коя част на величествената планина се намираме.
Пътят беше дълъг, имаше много завои, малко указателни табели и много красота. За табелите казват, че циганите ги крадат, защото ги ползват вместо тави. Баницата ставала страхотна. Може и да е вярно, братята са изобретателни.
Та, дестинацията, както пише в туроператорските сайтове, е село Баните, община Баните, на 60 километра от Кърджали и на 56 от Смолян. Лелята е от село Дрянка. Близо до Баните е село Сливка и още от този род малки селца - Глогино, Кръстатица, Босилково, Треве, Рибен дол, Две тополи, Планинско и Малко Крушево, със страхотни хора, които за нас са като извънземни. Но за хората другия път...
Честно казано сме в курорта заради минералната вода. Лекува дискова херния, дископатия и още куп болести (остеоартрити с различна локализация, ревматоиден артрит, периартрити, подагрозен артрит), така пише на входа на санаториума.
Ние не сме в него, нямаше места, а и честно казано, той явно не се е променил от „времето на Тодор Живков”, като изключим построената скоро „топла връзка” с алуминиева дограма и климатици, която свързва стаите и лечебния комплекс. Тя е направена, за да не ти изстива кръстът след банята, както казва един от редовните пациенти, чичо на неопределена възраст от Кърджали.
Той е тук по здравната каса. Ние обаче не се уредихме, защото да чакаш „клиничната пътека”, каквото и да означава това, изисква търпението и спокойствието на родопска крава. За тези, които като четат се подсмихват доброжелателно, ще кажем, че на минерални бани НЕ ходят само пенсиите. Съвременният живот - тройната коалиция, опозицията, трафика, малките кутийки, в които живеем, съседите, цената на бензина и на сиренето, началниците, здравната реформа... докарва на всички разни болежки.
Курортът се намира в Средните Родопи, на 750 метра надморска височина. Това ще рече, че през деня е много топло, но за вечерта си носете нещо по-дебело за обличане. Близо е река Малка Арда и ако сте контактна личност и се запознаете с някой местен жител, то той може да ви заведе на риба. Въздухът е... няма такъв въздух, ако ползваме шопското възприемане на действителността. Кристално чист и свеж. Има си екологични пътеки, сред дървета и шубраци.
Има си хотели с всички удобства. Има даже и открит басейн с минерална вода и водна пързалка, но той работи от юни до края на август. За педантите, които искат пълна информация, ще уточня, че минералната вода е хипертермална, слабо минерализирана, хидро-карбонатно-сулфатно-натриева и силициева, леко флуорна и с добри питейни качества. И това го пише в санаториума. С две думи – отидете в село Баните.
Нищо, че лечебните вани, в които ще се лекувате, са на 30 години и на ден през всяка от тях минават по 30 човека, стените са олющени и прозорците намазани с боя, като едно време в градските бани. Важното е кръстът да е здрав, а че ще се влюбите в Родопите е сигурно.
Да! Скоро, наблизо, са открили антично селище - на връх Карабурун. Крепостта, казват, била от VI век. И тя пазела проходите през Родопите. Според археолозите тя е построена върху светилище, датиращо от 1500 години преди Христа. Това доказвали намерените фрагменти от керамика. „Всякакви камъни има тука”, казва лелята от село Дрянка. Ако искате да видите стените, идете преди да падне снегът, защото после става трудно. |
