Автор: Доц. д-р Марин Нешков, Икономически университет – Варна
 |
| Фотограф: Shutterstock |
 |
| Фотограф: Shutterstock |
 |
| Фотограф: Shutterstock |
Едни от най-популярните съвременни туристически дестинации са свързани с антични култови и религиозни места: храма на Хатхор (богиня на музиката, любовта, съдбата и небето, хранителка на фараоните и далечните страни) в Долен Египет; светилищата в Додона, Делфи, Олимпия, Елевсина, Епидавър и други в Гърция; градчето Бодгая (едно от четирите най-важни места за поклонение на будисти наред с Кушинагар, Лумбини и Сарнат в Индия), свързани с живота и учението на Буда; Йерусалим (символът на Божия гроб в Израел); Рим с папската резиденция във Ватикана; планината Фуджи (свещено място за будистите, почитано като врата към отвъдния свят в Япония) и много други. Днес те са обекти за масови посещения на поклонници, които по същество са и първите туристи в света. Развитието на индустрията на гостоприемството започва с хосписите в средновековна Европа, които фактически са предшественици на съвременните хотели.
Религиозният туризъм, и по-точно първоначалните му форми (поклонническите пътувания), обикновено се определя като един от най-старите видове туризъм. Независимо от това той получава своето обществено признание и се превръща в обект на научен интерес едва през последните три десетилетия. Най-високи темпове на развитие той бележи през 90-те години на ХХ век, и особено в началото на 21-ото столетие.
Според Асоциацията за управление на религиозни конференции (Religious Conference Management Association) този сегмент от туристическото търсене нараства от 4.4 на 14.7 млн. пътувания между 1994 и 2006 г. Броят на посетителите на Ватикана почти се удвоява през последните 10 години, достигайки 4.2 млн. през 2006 г. Подобни темпове на развитие отбелязват посещенията до Лурд, Фатима, Сан Джовани Ротондо, Асизи, катедралата в Кънтърбъри, Женева и библейските места по "Пътя на апостол Павел" в Гърция и Турция.
Преди около 20 години се провежда и първият круиз с религиозна тематика, а днес годишно този вид туристически пътувания са повече от дузина с 2 до 3 хил. участници във всяко. Краткотрайните пътувания на поклонници нарастват от 25 хил. през 1979 на 1.6 млн. през 2006 г. Около 15 млн. са участниците в над 17 000 религиозни събития през 2006 г. По-крупните от тях като Световния ден на младежта (World Youth Day) привличат повече от 1 млн. участници.
При съвременните туристически пътувания религиозните мотиви се основават на
Промени в духовния живот на хората
 |
| Фотограф: Shutterstock |
провокиращи търсене на единение с Бога, но и задоволяване на културни нужди от по-специфичен характер. Това се постига с посещения на манастири и други свети места при съприкосновение с иконописно изкуство, църковно песнопение, светото писание и пр. Модерният човек търси душевен мир и чистота, тишина и спокойствие, но същевременно нов и различен начин да получи това. Той търси реалната религиозност, светите хора в светите места. В отговор на това търсене религиозните институции се нуждаят от специализиран и добре обучен персонал, цивилните власти са призвани да създадат условията за срещата, а пътническите агенции – да бъдат част от (или частично обвързани с) духовните институции.
Усложняването на обществените отношения и проявлението на отрицателните им страни – организирана престъпност, проституция, наркотрафик, трафик на хора, тероризъм и други, подтикват все повече хора (в нередки случаи и атеисти) да търсят спасение в пътувания до свети места или с цел служба на Бога. Същевременно масовизацията на религиозния туризъм предизвиква сериозни дискусии и критики в средите на теолозите по повод тенденциите на целенасочена комерсиализация на духовните ценности и в нередки случаи – на обслужване на чужди на църквата и духовенството интереси. Всичко това ражда нови потребности и движещи сили за развитие на съвременния религиозен туризъм.
Терминът религиозен туризъм обединява смисловите значения на религията (култа) с туризма (туристическото пътуване) и се обвързва най-пряко с потребностите и мотивите, които последният удовлетворява. Изясняването на същността на религиозния туризъм е целесъобразно да започне именно от неговите мотивационни основи. Един общ преглед на някои негови дефиниции потвърждава този извод.
В англоезичния вариант на Уикипедия (свободната енциклопедия) в рубриката религиозен туризъм (religious tourism) намираме следното определение: "Форма на туризма, която обединява вярващи хора, пътуващи индивидуално или в групи с цел поклонение, мисионерство или общуване със съмишленици."
В немскоезичния й вариант се предлагат няколко варианта на дефиниции за религиозния туризъм. Според тази на специалиста по история на културата Карин Беркеман (K. Berkemann) това е "духовно и физическо мотивирано туристическо пътуване на лица, които търсят единение с Бога, смисъла и ценностите на живота". Подобна е и дефиницията на теолога Херберт Пьонсген (H. Poensgen): "Форма на туризъм, мотивирана от стремежа към нематериални ценности, духовно изцеление, единство на материално и духовно и от представите за отвъдното." В по-различен и общ смисъл е представено съдържанието на религиозния туризъм в дефиницията на психолога Кристоф Мелхерс (Ch. Melchers), чийто диапазон се простира от "...фамилната снимка пред статуята на светеца до възприятията, свързани със смисъла на битието".
В презентацията на Еугенио Юнис (E. Yunis), представител и говорител на Световната туристическа организация (СТО) по време на Международната конференция по проблемите на религиозния туризъм (International Conference on Religious Tourism – ICORET) в Никозия, Кипър, през октомври 2006 г., религиозният туризъм се определя в два съдържателни аспекта:
1) Пътуване на поклонници (пилигрими) и посещения на свети места, мотивирани от набожност, задоволяване на духовни потребности или поклонение;
2) Вид туризъм в религиозни обекти или места (като разновидност на културния).
Тук вече ясно се разграничава тесният от широкия смисъл на това понятие.
В публикуваните електронни материали на Първия международен конгрес по въпросите на индустрията на религиозния туризъм (First-ever International Tradeshow&Convention for the Religious Travel Industry) в Орландо, Флорида, в края на октомври 2008 г. този вид туризъм категорично се определя като "...ниша на световния туристически пазар... и важна част от индустрията на туризма". В съдържателен аспект определението му включва "пътуване до дестинации с религиозни обекти и места; пътуване с духовни мотиви и цели и пътуване за развлечение в комбинация с участие в колективни мероприятия с религиозна насоченост (специализирани круизи, например)".
Цитираните дефиниции за религиозния туризъм могат да се приемат като представителни и обхватни, защото изясняват съдържанието на понятието както от гледна точка на потребителя и неговата мотивация, така и от позициите на туристическата индустрия. Според нас те дават в достатъчен обем и качество научна информация и основание за определяне и разграничаване на основните същностни характеристики на религиозния туризъм.
Той е:
- самостоятелен вид туризъм, чието място в рамките на основната класификационна схема на туризма може да бъде определено според признака мотиви и цели на посещението
- пътуване и временно пребиваване извън постоянното местоживеене на туриста с доминиращи цели и мотиви, определени от специфични духовни потребности
- потребление на материални и духовни блага (респ. специализирани туристически продукти) при посещения на места и обекти с определящ религиозен контекст на туристическото предлагане
- съвкупност от всички организации, институции и субекти, които осигуряват специализирано информационно, транспортно, търговско и друг вид обслужване, посрещане, настаняване, хранене и придружаване на религиозни туристи
- специфична ниша на туристическото търсене и обособена част от съвременната туристическа индустрия.
Форми и разновидности
В своите типични образи (форми, подвидове, разновидности) религиозният туризъм най-често се свързва с пътуванията на поклонници (пилигрими), пътуванията за участие в религиозни служби и събития или за посещение на свещени места и лица. Във връзка с последните се използва и специализираният термин свещен туризъм. В процеса на своето съвременно развитие обаче формите на проявления на религиозния туризъм се множат и обогатяват, което е следствие не само от промените в търсенето, но и от стремежа на предлагането да издига равнището на своята конкурентоспособност.
В практиката обаче рядко се срещат типични или идеални видове или форми на съвременните явления, което е валидно и за религиозния туризъм. Последният все по-често се интегрира с културния например, на което дължи основно и своята масовизация в някои страни и региони. Негови форми се срещат и в комбинация с познавателния, деловия, круизния, пешеходния, лечебния и рекреативния туризъм. В този смисъл е много трудно, особено от статистическа гледна точка, да се разграничат и идентифицират чисто религиозните от останалите сходни мотивационни подбуди на туристическото пътуване.
Възможните подвидове на този вид туризъм според немската Уикипедия са:
- почивка в манастир – многодневни (или седмични) престои в духовни центрове (манастири, комуни), с което се преследва бягство от външния свят и се търсят преживявания, медитации и разговори с религиозни съмишленици
- поклоннически пътувания – съзнателно предприемани от отделни лица или групи хора, обединени от духовни мотиви, при използване на некомерсиални заведения за настаняване
- пътувания до свещени места – традиционни (по правило повтарящи се в едни и същи периоди на годината) групови едно- или многодневни обиколки съвместно с църковната общност до официално признати религиозни места и обекти
- посещение на църкви – основен подвид на религиозния туризъм, при който мотивацията за пътуване е изключително разнообразна смесица от религиозна вяра, духовни, културни, архитектурни и други интереси
- религиозни тържества – посещения за участие в традиционни празници с религиозен характер
- пътувания до религиозно-исторически градове и места – често свързани с рождени места, живота и дейността на светци и други известни в религиозните кръгове личности
- пътувания за участие в църковни мегасъбития от рода на дни на католическата църква, световни църковни събори (конгреси), европейски срещи на младежта и др.
- гробищен туризъм (Friedhofstourismus) – пътувания до места, където са погребани известни духовни лица.
В цитираната по-горе електронна брошура на Първия международен конгрес по въпросите на индустрията на религиозния туризъм например се разграничават 12 негови основни сегмента (vacation segments):
- мисионерство (пътуване за изпълнение на религиозни мисии)
- тематични круизи
- отдих (бягство от ежедневната среда)
- конгреси, конференции, религиозни събори
- посещение на дестинации и атракции с доминиращ религиозен характер
- уединение в религиозни обекти
- пребиваване в християнски лагери (биваци)
- пътуване с елементи на приключения в религиозен стил
- ваканции на доброволци
- младежки (студентски) ваканции с религиозна цел
- семеен религиозен туризъм.
Предложените класификации на религиозния туризъм показват все повече възможности за неговото разпространение в различи райони и страни на света. Бъдещите сценарии за развитието му се основават на тенденциите в туризма въобще, свързани с "новите туристи", "туристическия опит" и ускорените темпове на нарастване в световен мащаб. Все повече туроператори ще насочват дейността си към създаване на адекватни туристически продукти. Духовните институции като собственик и стопанин на религиозни обекти и атракции ще играят все по-осезаема роля за създаване и подпомагане потреблението на тези продукти. Това ще рефлектира в шансове и възможности – за доставчиците на туристически услуги (транспортьори, хотелиери, делови центрове, културни и образователни институции и др.), за пътническите агенции и милионите туристи от цял свят за един по-добър, хуманен и устойчиво развиващ се туризъм.
www.horemag.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар