Наследството на Хавайските острови

Наследството: културното завещание или традициите предавани от едно поколение на следващото.

Наследството на Хавайските острови е едно от най-разнообразните в целия свят благодарение на статута си на дестинация в Тихия океан, където може да намерите всичко. Стотици години история и богати културни традиции на Хавайските жители, смесени с прадедите на имигранти- създават колектив, който постига невероятно развитие-развитие, което по отделно народите не биха го постигнали.

Местното наследство на Хавайските острови може да се състои от танци или храна от Китай, Япония, Филипините, Самоа, Португалия, Корея, Таити, Нова Зеландия и много други страни.По всяко време може да се запознаете с културното наследство на Хавайските острови, като посетите състезания по хула, японски танцов фестивал “обон” или будистки храм. Просто прекарвайки време на Хавайските острови, вие научавате за наследството и традициите, пазени и предавани от поколение на поколение. Вземете дъска и отидете да сърфирате или по време на някой празник опитайте печеното прасе или други традиционни хавайски ястия. По този начин вие изпитвате точно това, което са правели древните хавайци преди векове. Използвайте думата “алоха” или “махало” и по този начин, вие ще отдадете почит на един изключително изразителен език, който продължава да обединява хавайците помежду им и с техните земи.

За да зърнете чистото, непокътнато наследство на цивилизацията, съществувала преди Християнските мисионери да стъпят по техните земи, посетете музея Бишоп. Купете си книга за Хавайската история или култура или пък говорете с местен, който може да ви разкаже за миналото на острова. Вижте как древните Хавайци се развивали и опознайте цивилизация, вдъхновена от любовта към земята, силната културна идентичност и невероятна връзка с прадедите си. Посетете замъка Иолани, бивша резиденция на кралските особи, църквата Кауаихао, храмът на Хавайските владетели, замъкът Вашингтон- дом на кралица Лилиуокалани. Хавайската щатска библиотека в Хонолулу голям отдел, посветен на Хавайски и Тихоокеански проучвания. Независимо на кой остров се намирате, не е трудно да почувствате връзката с миналото.

Хавайското наследство свързва миналото с настоящето и подържа местните Хавайци силно свързани с миналото поколение. Културни традиции като танци луау по повод първия рожден ден на всяко бебе, паина (парти), музика с укулеле на плажа и невероятни ястия.Прекосявайки островите и гледайки изумителната красота на Хавайските острови, вие изпитвате най- силната част от наследството- земята.

Aina

Може би най-важния аспект от Хавайското наследство е идеята за “малама аина” или уважение/грижа за земята. Според древните песни за сътворението, кумулипо, Хавайците са директните наследници на земите. Древните Хавайци смятали, че земята не е собственост, за да се притежава, а подарък от боговете, който трябва да се споделя за благополучието на всички. Днес, Хавайците подържат гордостта си чрез красотата и светостта на земите си и продължават да прилагат принципи за запазване и грижа на този незаменим ресурс. За нещастие, много малко от коренното население имат възможността да живеят на земи, принадлежащи им по закон. Днес много Хавайци са в списъка на чакащите за жилища по родните им земи.

Охана

Древните Хавайци подържат силна лоялност и отдаденост към семейството. Хавайците не се изолирали от околните, а работили заедно за да са уверят, че всяка тяхна работа ще бъде свършена навреме. Споделянето на каквото и да е, било ключов елемент- всички работели здраво, за да може след това да има храна и подслон за всички.

Също важна част от Хавайската култура са разказването на истории, споделянето на предания, вярвания и идеи. Дори в работна обстановка може да се счете за грубо, ако не попитате някого от вашите колеги за семейството му или да разкажете истории преди да започнете работа.

Хула

“Хула е езикът на сърцето и затова е ритъма на сърцата на Хавайците”- Крал Камеамеха

Хула е един от най- силните елементи на Хавайското наследство, който не само е оцелял изпитанието на времето, но и продължава да расте и прогресира, и в същото време остава верен на корените си. Хула е много повече от стил танц.Тя разказва история, посредством песните, съпровождащи я, жестовете и движенията.Изпълнявана в почит на боговете, за да възвиши завоеванията на бойците или да възхвали красотата на земите им, хула е древна традиция, развита на Хавайските острови от първите Полинезийски заселници.

Хула не е просто форма на забавление- тя трябва да се изпълнява с решителност, уважение и точност.Хула произлиза от царството на аумакуа (предшественици), включващо Лака, богинята на хулата и са застъпени в легендите.Хулата не е съставена от произволни движения; всеки ход има цел и сложно значение.В древни времена танцът е използван за съпровод на религиозни церемонии и ритуали.Въпреки, че хула е била забранена от Християнските мисионери от 1820, тази неповторима културна икона претърпява възраждане, и не само издържа на тестовете на времето , а и печели популярност.В днешни времена двата практикуващи се стила хула са- хула ауана (модерната хула) , която е неформален танц,без никакви церемонии или поднасяне на дарове и хула кахико ( древната хула). Водени от куму хула ( учител по хула), желаещите могат да отидат на халау хула (училище по хула).

Изкуство

Древните хавайци били сръчни занаятчии с уникален изглед за изкуството. “Na hana noeau” означава “проницателни и изкусни творби” и представляват творения, на древното хавайско изкуство, които били и функционални.Или по-точно казано-Хавайците прилагали естетични принципи в изработката на различни предмети използвани в бита.

Капа е деликатна материя направена след биене на кората на Уауке (хартиено дърво).След това боядисвали финия материал, с помощта на натурални бои и бамбукова щампи, в различни разцветки.Одеяла,лава-лава( облекла донесени на Хавайските острови от полинезийците) и муму(хавайска свободна дреха,висяща от раменете) били само малко от приложенията за капата.Прочутият майстор Пуанани Ван Дорп, изработващ капа, продължава да се занимава със този невероятен занаят и до днес,биейки кората на хартиеното дърво по 8 часа на ден,за да пресъздаде древните облекла на хавайците.

Лаухала (листата на дървото хала) и до днес се използват за направата на много неща, като купи, шапки и килими.Листата се изсушават,отделят се от клонките и се накисват, за да се постигне качеството на тъкан и след това се изтъкават в желаната форма.

Друг пример за хана ноеау може да бъде видян в невероятните наметала направени от пера, специално изработени за хавайските ръководители.Пъстро оцветените пера на местни птици, много от които вече са изчезнали видове, са били изтъкавани и са получавани впечатляващи наметала, които са съответстващи на рангът и положението на човекът, който ги носи.Някои от тези невероятни творения са изложени в музеят Бишоп в Хонолулу.

Кралят хавайските гори, Акацията, била използвана в древни времена за всичко от големи канута за мореплаване до малки купички.Акацията се използва и до днес,въпреки че природният запас от това дърво е намалял.

Езикът

E ola mau ka olelo Hawaii! – Хавайският език е жив!

Хавайският език е толкова силно заложен в хавайската култура, че е невъзможно да сте на островите и да не научите някоя дума, слушайки местните да говорят.Като единствено място на Земята, където Хавайският език се говори, той се запазва поради факта, че възрастните в семействата си го говорят, кеики (децата) участват в задълбочени училищни програми, мулело (история), запазена през поколенията и олело ноеау (мъдрости и поговорки) все още се разказват от купуна (възрастните).

Музиката

Укулеле е най- известния стил в Хавайската музика.По- непознати за туристите са охе хано иху, флейта, направена от бамбук и ипу хеке оле, барабан от кратуна.Може да видите изпълнител на укулеле почти навсякъде, от паркове и луау празненства близо до океана, до концерти на Уайкики. Ипу хеке оле често се използва по време на танци хула и охе хано иху се използва по време на изпълнението на местни песни от фалцет до реге. Тези уникални Хавайски инструменти добавят невероятен звук към изразността на хула и Хавайската музика.

Храната

Храненето било повече от обикновена дейност за Хавайците и храната представлявала храненето на тялото, ума и духа.В днешното Хавайско общество, хранителните навици крият в себе си дълбока символичност.Луау празненствата, някога наричани аха аина, били събития, имащи за цел да обединят участващите в тях хора и да подхранят добрата воля, благодарности и похвала.Целта на луау може да е била за отпразнуване на постижение, в чест на герои или богове или да отбележат важно събитие.Докато някои древни храни символизират сила и мъжество, други храни може да символизират целомъдрие или цели, които участващите се надяват да постигнат.

Терминът “луау” произлиза от листото таро, важен компонент от Хавайската кухня.Според древни вярвания, таро е смятан за по- големия брат на Хавайците и най- големият дар за хранене и живот. Торо е бил яден под много форми, включително и в непопулярната си форма “пои”, ястие с плътност, наподобяваща тесто, се прави като се стриват корени от растението таро със специален инструмент, наречен чук за пои.Днешните луау празненства напомнят за духа на празненството и обединеността,която е била почувствана на луау празненствата в древността.Ако все още не сте пробвали печеното по специална технология прасе, сепия, розово- оранжева сьомга или хаупия (кокосов пудинг)- всички тези екзотични ястия може да намерите във всеки местен ресторант на островите.

Океанът

Океанът като ресурс бил използван от древните Хавайци по много начини- от пътуване и риболов, до място за развлечение.Той е бил най- важното място от където хората можели да си набавят протеини, ядейки риба и други морски дарове.Хавайците осъзнавали важността на океана и затова те го предпазвали и уважавайки рифовете и ловейки риба в умерени количества.Днес приложението на Полинезийското плаване продължава с възраждането на обучението.

Жителите и посетителите на Хавайските острови са благословени с възможността да почувстват силното влияние на Хавайското наследсто.Въпреки факта, че коренното Хавайско население е намаляло драстично след идването на Християнските мисионери, древните традиции и културните връзки са запазени.Хавайците остават свързани с древното общество, което им е предало красивата земя и отговорностите, които идват с нея.Ако посещавате Хавайските острови, отделете време да научите малко повече за богатото Хавайско наследство.

Източник: http://www.to-hawaii.com/bg/nasledstvo.php