Оттук преди изгрев са тръгвали кервани на път за Дамас
к, Средиземноморието или Египет. Разположен на границата между Сирия и Йордания, древният град Босра е кръстовище на големите търговски пътища на Ориента. Босра е от значение дори и днес. Важността си дължи на една сграда, построена още в антични времена – римският амфитеатър. Неговата невероятна акустика привлича любители на музиката, музиканти и диригенти от цял свят. Амфитеатърът се смята за най-добре запазената сграда от този вид.
Босра е сънливо място, разположено изолирано в пр
осторната равнина на Ханаан на 800 метра надморска височина. Малко е останало от някогашната слава и интелектуална слава на града. Каменните алеи, по които някога са вървели кервани от Персийския залив и Червено море, сега са опустели.
Една каменна постройка обаче е все още запазена – базиликата. Издигната, за да приюти римската администрация, през ІІІ век от н.е. тя вече служи за черква. Стените може би са свидетели на легендата за Махира, монахът, който въвел Мохамед в християнската вяра, когато пророкът е бил още момче. Босра рано става митрополи
я. Много монаси са потегляли оттук на мисионерски експедиции, за да покръстят арабските племена.
Камъните в Босра са твърди, и тъй като са били брулен
и от вятър, дъжд и пясък, изглеждат почти черни. Народите, владели Босра, са уважавали твърдостта на камъка. Всеки нов завоевател използва строителните материали на своите предшественици. В продължение на много години Босра е била столица на Набатейската история. Едва при римския император Север обаче важността и големината на Босра нарастват.
В своя апогей градът има 80 хиляди жители. Някогашната пу
стинна крепост се превръща в луксозна столица на римската провинция Арабия. Този плодорен, но слабо развит район получава всички удобства на римската култура – термални бани, вили и колонади. Подземен пазар осигурява прясна храна. Към ІІ век от н.е. Босра става втори по важност град в римска Сирия след Дамаск. Това е гарнизонен град, търговски кръстопът и културен център.
Смята се, че приблизително по това време – в края на ІІ век е започнало строителството на амфитеатъра. Сградата се издига като крепост, но същеврем
енно се спуска в земята като цитадела.
В резултат на това огромната структура може да бъде използвана и като резервоар по време на обсада или суша. Казват, че пространството пред сцената е представлявало езеро, което правело акустиката невероятна.
Мечтата на живота на много сирийски музиканти е да свирят поне веднъж в амфитеатъра в Босра, който е с дължина 100 метра и има 37 реда седалки
и все още е един от най-големите театри на открито в света. Тук има място за 15 хиляди души.
Ажурен, открит и богато украсен – така изглежда отвътре амфитеатърът в Босра. Външното впечатление обаче е за могъща крепост и наистина, в продължение на векове той служи не само като място за забавление, но и като убежище.
В неговите просторни катакомби в продължение на седмици могат да се приютят няколко хиляди души от нападенията на монголи и кръстоносци. Д
ори Омаядите използват защитния характер на амфитеатъра. През Средновековието други владетели издигнали въшна стена, за да превърнат строежа в истинска крепост. В резултат на тези защити римският амфитеатър е запазен изцяло до ден днешен. Нещо повече – така Босра напълно оправдава името си, което означава “крепост”.
Някогашният римски град не винаги е минавал гладко през бурите на историята. От катедралата са останали само руини. Това е една от първите големи черкви.
Със своя голям купол по-късно тя служи като модел за “Скалата” в Йерусалим и малката “Света София” в Истанбул.
Легендата, обграждаща гробницата “Галибеа”, също има тъжен край. След като предричат, че дъщерята на царя ще умре от ужилване на скорпион, монархът построил Галибеа на високи колони, където дъщеря му можела да живее в безопасност. Носели ѝ храна в една кошница, която се вдигала до горе. Един ден ѝ занесли грозде, но в него имало спорпион.
Хората от Босра вярват на тази приказка. Тя им казва какво е това ислям и че има такова нещо като вярата. Можем да загубим дори това, което ценим най-много. Така градът се строи и запада, после се строи отново и отново запада.
Руините на римската баня, топлите извори, набате
йската порта, пазарът, джамиите и дворците все още пазят свидетелства за застой и упадък. Това е всичко, което е останало от римския град с 80 хиляди жители.
И все пак все още има хора, за които това вълшебно място е дом. Те живеят сред руините и вървят по каменните алеи, точно както са правели керваните преди хиляди години. Тук има много скорпиони, но вече ги няма римляните, набатейците, монголите или кръстоносците…
Източник: Дойче веле
